joannaxg:

понякога трябва да пуснеш
този така запечатал се спомен в главата ти
защото понякога спомените нараняват
и те карат да се изгубиш в собствения си път

ела в настоящето
и се наслаждавай на него

joannaxg:

официално
не бяхме заедно
не си споделяхме какво чувстваме
не говорихме никога за това как изгаряме един за друг
не бях твоя
и официално ти не беше мой

но неофициално
и двамата бяхме наясно какво изпитваме
и колко силно се жадуваме
и през колко безсънни нощи сме преминали в размисли един за друг
и колко обичахме да говорим по телефона при всяка възможност

а как се гледахме само…
беше толкова ясно всичко
според другите
а според нас
всичко беше толкова замъглено и объркано
правихме се, че няма нищо
там, където огънят не може да изгасне, колкото и да се бориш срещу него

(via joannaxg)

joannaxg:

няма нищо грешно
в това
да си тъжен
да си мълчалив
да плачеш
да лежиш с часове
да предпочиташ да си сам
да не допускаш никого
да се разхождаш в парка сам
да четеш повече книги
отколкото да учиш за училище

няма нищо грешно
в това
да искаш почивка
от всичко и всички
за да намериш себе си

(via joannaxg)

joannaxg:

“Беше ѝ трудно. Тя беше като едно крехко, но и в същото време силно цвете. Беше скрита под многобройни пластове. Не позволяваше на никого да достигне до същността ѝ, защото искаше да се предпази. Не можеше да си представи, че някой всъщност може да я обикне, заради това, което е. Докато не дойде човекът, който я откъсна, за да положи големи грижи да разцъфне и да се почувства свободна.”

(via joannaxg)

joannaxg:

нямам нужда от перфектност

по-скоро от

истинност

непохватност

обърканост

нетипичност

и искреност

(via joannaxg)

afoxei:

“гледаш ме в очите

и не ме виждаш”

- Afoxei

(via joannaxg)